Нико е германец, който от 30 години живее в забутано селце в Нова Зеландия. Освен това Нико е като картоф – обвивката му е грапава, невзрачна, сивкава, но щом заговори, отвътре се разкрива сияен, жълт картоф. Нико си има фитнес у дома, на село. Няма значение, че е доста дебеличък. Фитнесът е малка стаичка.

– Книгите могат да са много опасни, затова нямам книги във фитнеса, заявява той.

– Опасни?, възкликвам аз.

– Ами, да, като четеш книги, лека-полека започваш да се заблуждаваш, че четенето е действие. Че ако си прочел нещо, то значи го прилагаш и на практика. Какво като знаеш някакви важни неща? Това значи ли, че можеш да живееш според тях?

Нико ме въвежда във фитнеса. Прилича на разхвърляна работилничка с тезгях. – Тук какво правиш?, питам леко втрещено.

– Всеки ден различно упражнение., отвръща Нико. – Оня ден писах благодарствени писма до мои близки приятели. Не знам дали ще им ги пратя – важно е да ги напиша. Благодарността не е някаква абстракция, дето само си я мислиш. Ако искаш да си добър в благодаренето, трябва да тренираш. На практика!

Във “фитнеса” Нико се упражнява в нещата, които за повечето от нас съществуват предимно в абстрактен вид. Прави си например месечени списъци с житейски приоритети, градирани по важност, а после проверява дали не е вложил повече нерви и енергия в най-маловажните. (Както често му се случва). Освен това след всеки провал от деня записва на една дъска какво точно може да спечели от това, че е загубил. Не е същото само да си го мислиш, намига ми Нико. – Когато го превърнеш в действие, когато го напишеш, когато го погледнеш систематизирано отстрани, това вече е конкретика. Ние, хората, се впечатляваме от абстракции, но живеем с конкретика.

Във “фитнеса” със закъснение забелязвам, че повечето детайли не са си на мястото. Има ваза на гърба на дивана! Виждам две картини, които са обърнати с гърба навън и реално рисунките не се виждат! Кошът за боклук е голяма тенджера, а по стъклото на прозореца има нарисувани някакви неща. Нико често променя тези необичайни с предназначението си обекти. Ако искаш да тренираш нови гледни точки, ако искаш да не свикваш с нещата и да не са ти даденост, обяснява ми той – не стига само да го четеш това или да си го мислиш. Трябва да намериш начин да го тренираш, на практика.

Нико е картоф, казах ви.

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s