Една декемврийска нощ самотният фенер на парижката улица „Белвил” 72 става най-светлият акушер в историята. Под него, току на тротоара, се ражда Едит Жиована Гасион. Майка й не успява да стигне до болницата, а баща й съумява да подсигури единствено полицейска пелерина от близкия участък – върху нея именно се ражда Врабчето.

Наречена е Едит по името на Едит Клавел, фамозна английска шпионка, разстреляна само няколко дни преди това. „С това име няма да остане незабелязана”, убедена е майка й, бедна артистка, родена в цирка. За известно време бебето Едит живее с несретната си баба, която твърдо вярва, че „алкохолът убива глистите и крепи”, затова й слага по няколко капки червено вино в биберона. Още в невръстна възраст Врабчето започва да обикаля Париж с баща си – Гасион, който е „тротоарен артист”.

Тя трябва да пее, докато той разстила килимчето си на улицата и изпълнява акробатични номера. Един ден обаче тя се разболява, а баща й се вижда принуден да я остави на нечии грижи. Едит се оказва в публичен дом в Берне, Нормандия. Всъщност тя пази мили спомени от това място, защото момичетата там я обичат и глезят. Запомнила е как й пеят: „Наричаха я лястовичка. Тя беше бедно дете на любовта…” Малко след като заживява при тях, проститутките откриват, че детето е сляпо. По-късно Едит проглежда, но именно в този тъмен период се сродява със звуците и възприема света главно посредством тях. Когато става на 14, открива сестра си (от друга майка) – Симон Берто. Заедно с нея те се превръщат в истински улични музиканти (по онова време пеенето по тротоарите е с ранг на професия, само трийсетина души в цял Париж са наистина уважавани, останалите носят клеймото „аматьори”). „Винаги аз изпълнявах първите няколко песни, защото Едит трудно запяваше сутрин”, разказва сестра й – „Трябваше да пие кафе и да си направи гаргара, за което ни бяха нужни 10 франка. Аз изкарвах тези 10 франка, а после всичко се подреждаше. Тя можеше да пее с цяло гърло ден и нощ. Пееше така силно, че заглушаваше уличния шум от клаксоните. И… Едит никога не протягаше ръка. Това бе моя работа. ” Симон разказва, че сестра й никога нямала пукнато су в чантата – „изхарчвали всичко до дупка”, но пък Едит все повтаряла, че един ден ще бъдат много богати…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s